Васил Чардаклиев, правнук на Апостола: Всеки първороден син в рода задължително се казва Васил
Интервю за " Фокус " правнукът на лелята на Апостола - Дона Караиванова, по брачен партньор Чардаклиева – Васил Чардаклиев по тематиките какво се пази в родовата памет на фамилията за Апостола на Свободата и какво към момента не знаем за него.
Здравейте, господин Чардаклиев.
Здравейте, добър ден.
Винаги, когато се заприказва за Васил Левски, допускам, че постоянно Ви задават въпроси сътрудници публицисти, хора общественици. Има ли нещо, което към момента не са Ви питали за Апостола?
В общи линии сме разговаряли с ваши сътрудници, също по този начин по време на празнувания съм бил канен пред някакви колективи, да кажем, в някое село, в някой град. Не съм на ходил на доста места, само че общо взето се стремя да дава отговор на всички въпроси, доколкото знам. Но това ми прави усещане, че без значение че толкоз години са минали от гибелта на Левски, хората ги вълнува и все се надяват, че ще се откри още нещо по-автентично.
Какво най-често Ви питат?
Питат за роднини на Левски. Какво вършим да кажем за увековечаване паметта на Левски. И в това отношение мисля, че имаме моралното право като роднини да отговаряме на въпроси на хората, които ги интересува, несъмнено, и да вършим всичко допустимо тези празнувания на Васил Левски да минат на положително равнище и хората да запомнят нещо, по-скоро да си напомнят някои негови мисли, някои негови черти и така нататък
Когато заговорихте в този момент за роднини, бихте ли могъл да ни кажете какъв брой са родствениците на Апостола все още и в кои елементи на България живеят?
Родствениците на Апостола са по линия на сестра му, която е имала, мисля, някъде осем-девет деца, по линия на сестрите и братята на Гина ( б.р.: Гина Караиванова - Кунчева, майка на Васил Иванов Кунчев-Левски), по линия на бащата на Левски. Оказа се, че моята снаха, в действителност на нейния брат жена му, е също родственица на Левски по линия на татко му, брат на Левски. Просто открихме с това, което тя ни изпрати, по родословното дърво и това го предадох аз в къщата-музей " Васил Левски “ да добавят там родословното дърво с някои клонове от рода. А особено в Карлово може би, би трябвало да има не по-малко от стотина такива роднини, тъй като множеството от братята и сестрите на Гина Кунчева са останали в Карлово, основали са фамилии и огромна част от тях живеят или са живели тук, в Карлово.
В други елементи на България имате ли информация дали има наследници на рода?
Доколкото знам, по линия на Яна, сестрата на Левски, има роднини много в София, в Пловдив, в Пазарджик също. В Пазарджик има и по линия на Гина Кунчева също.
А правили ли сте родови срещи, събирали ли сте се на родови срещи наследниците?
Да, да, да, събирали сме се на родова среща. Първата родова среща моят първи братовчед – също се споделяше Васил Чардаклиев, ветеринарен доктор от Пазарджик, който провежда тази среща през 1987 година, в случай че не се неистина, беше на хижа " Добра вода " – има една над Пазарджик в Родопите, в основите на Родопите. Там се събрахме, може би, съгласно мен най-малко 50-60 индивида. И по-късно правихме една среща, обвързвана с една от годишнините на Левски – мисля, че тази, която е лятната, на рождената дата на Левски. Тогава при Паметника на Васил Левски също се събрахме доста хора.
Не знам дали на читателите ни е известно, само че в действителност Музеят на Васил Левски в Карлово е на процедура родовата Ви къща, Чардаклиевата къща, нали?
Да, да. Тази моя прабаба Дона, тя е била съседка на Гина Кунчева там, на Левски в действителност, където се е родил Левски. Живеели са в съседство, да. И в действителност дори са имали два парцела. Единият – по линия на бащата, на дядо ми, другото – по линия на майката, и в действителност още преди да се построи къщата на Левски, дядо ми, който е бил фелдшер, първи братовчед на Левски, приключил първото Фелдшерско учебно заведение 1880 година, и е бил в Русе, в държавната болница в Русе, взел участие е във войните, откакто се връща в Карлово, той си стяга тая къща, която е останала от родителите му, и там живее. А другият имот, който е бил - от другата страна в действителност се пада, източно от сегашната къща на Левски, той влиза към този момент в двора. По-нататък ние, родствениците, го даряваме за парцела там, да бъде по-голяма територията на къщата на Левски. Да, има история там.
Известно ни е, че във Вашия жанр има традиция всеки първороден наследник да носи името Васил, както и вие сте Васил.
Да.
Има ли нещо друго, което Вашият жанр, Вашата фамилия пази като традиция, нещо съкровено, което се предава от потомство на потомство, което е останало от Апостола на свободата и го пазите за себе си, не е влезнало към момента в музеите?
Имаме една такава картина, много огромна – " Залавянето на Левски " там на Къкринското ханче, когато прескача оплитам и се закача там връвта на навущата. Тя е от незнаен художник. На времето сме я носили, припомням си, като възпитаник, когато имаше празнувания, в учебно заведение съм я носил. Сега тя е у дома. Имам такива картички, доста остарели, които са били издадени за Васил Левски като въстаник в легията в Белград. И дружно с Христо Иванов Големия и неговия брат също - една фотография. Но тези фотоси са доста остарели, може би са на по стотина години. Това вардя. Повече пазеше братовчед ми, само че откакто умря, просто архивът – не знам, не съумях да се добера до него, да запазим някои други работи.
От Васил Левски може би най-най-личното нещо, което е останало за поколенията, това са неговите коси. Знаем една забавна история – че въз основа на ДНК експертиза се потвърждава родството с Левски и е имало искания на разнообразни хора да са негови наследници. Какво бихте разказал за тази история?
Да. Някъде към 1995 година мисля, че беше, до към 2000 и по-късно да кажем, до към 2010 година имаше настоящ Комитет на родствениците на Васил Левски, който в началото тогава се оглави от господин Икономов, който беше подобен роднина от рода на Яна. След това той умря, известно време беше моят братовчед Васил Чардаклиев, след това други момчета и така нататък от рода също на Левски. Но в последно време просто той не е към този момент настоящ. През този интервал, тогава фактически се направи лист на всичките роднини, с цел да се добави родословното дърво, помогнахме на Къщата-музей " Васил Левски ". Всички сведения, които имахме, ги предадохме там, с цел да се оформи родословното дърво. И в действителност имаше хора, които имаха срещи с комитета – аз бях в управлението на този Комитет на родствениците, които идваха на някои сбирки, нормално на годишнина, и претендираха, че са чули, че техният жанр са роднини на Левски и биха желали да бъдат записани като такива.
Доказа ли се?
Точно тогава имаше в този комитет един подобен академик, откривател в София, не знам тъкмо в кой институт, който се занимаваше с ДНК експертизи, и по косите на Левски и взимане на проби от съответните хора се доказваше дали те са роднини, или не са на Васил Левски.
Има ли потвърдено самозванци и такива, които се оказаха родственици на Левски?
Да, да. Някои от тях се оказаха родственици, други не се оказаха. Но не бих споделил, че бяха самозванци. По-скоро те са дочули от родственици, от съграждани, че техният жанр е обвързван по някаква линия, само че може би не е била директна, задоволително директна линията. Или е било по майчина, или нещо друго. Не бих споделил, че е имало такива, които да са упорствали. Те просто желаеха да схванат и откакто схванат, че не са, просто са се оттегляли хората.
А какви мемоари, какви митове за Апостола на свободата пазите във семейството във връзка със залавянето му? Защото има разнообразни тези по какъв начин тъкмо е бил хванат. Какво пази родът на Левски за неговото залавяне?
Аз може би съм изчел всичките, да не кажа всичките книги, само че много, най-малко десетина книги, свързани със залавянето на Левски. Даже имах един доста забавен случай с медиум, когато бях ръководител на Комитета " Левски ". Има в доста градове в България такива локални комитети " Левски ", значи е било към 2000 година или там 2000 и някоя, и пристигнаха – това бяха безусловно непознати за мен хора, мисля, че от Пловдив пристигнаха. И споделят " Яви се Левски тук и той желае ти, като негов роднина, да направиш всичко допустимо, до момента в който си на този пост, да се намерят костите на Левски ". И направиха някакъв сеанс подобен, спиритичен, в който разговаряхме с Левски, и той просто сподели, че неговите кости към момента се намират, могат да бъдат открити и да създадем всичко допустимо. По тази линия, за жалост, не съумях нищо да реализира.
На този сеанс стана ли ясно къде са тъкмо костите на Васил Левски?
Не, не, не споделиха къде са. Просто че би трябвало да ги търсим и да ги намерим.
Значи към момента не са унищожени. Една от версиите за неговите кости е, че са унищожени при разкопки.
Разкопки, да, да. Но най-малко тогава по този начин споделиха и по-късно споделих и с проф. Дойнов (б.р.: проф. Дойно Дойнов, ръководител на Общобългарския комитет " Васил Левски " ), а той ми сподели: " Виж в този момент, това са доста персонални неща – вика. – Ти преценявай какво е правиш ". Заинтересувах се по този начин, влязох по дирите на някои хора, само че в последна сметка аз съм бил там една, две, три години някъде ръководител, по-късно след мен – различен, на локалния комитет, и не можахме да стигнем до някаква истина, да бъдат открити.
Но другояче, във връзка със залавянето, е просто това, което съм чел от историци, от музейни служащи. Много, най-различни версии има. Дали е предаден, дали просто неприятно съвпадане на нещата се е случило. Имам доста литература изписана по това нещо. И то задълбочено проучване.
По принцип доста се спекулира с персоналния живот на Васил Левски. Какво пази фамилията му? Имал ли е обичана Васил Левски, или обичаната му е била България и концепцията за свободата й?
Аз съм чел доста. Има от Димитър Кацев-Бурски, който е от село Кочмаларе, Отец Паисиево, откъдето е родом бащата на Левски. Той е написал една пиеса такава – " Васил Левски избраник ", където в село Свежен, остарялото име Арчар, турско, той е бил там и са го сгодили за някаква госпожица. И дълго време тя по-късно дори мисля, че не се е оженила или доста по-късно се е оженила, само че той просто й споделил, че неговата задача е да подвига духа на българите и той обикаля и не може да остане. Но тази пиеса аз я предадох на гимназията там в Карлово, гимназията е " Васил Левски ", 135 години скоро честваха от основаването на тази гимназия. И в действителност те вършат на 18 февруари вечерта такава възпоменателна вечер, където постоянно има някаква пиеса. Но просто те се побояха от тази пиеса, тъй като, споделят, това е нещо персонално, достоверно и не знаем какви ще бъдат отзивите.
Има доста клюки, сведения, че той не е бил монах, подобен безспорен женомразец, в противен случай. В комитетите е имало и дами и така нататък Даже са го приемали на нощувка, той на практика не е имал, индивидът, дом, той е спал у другари.
Та, не знам, и да съм имал някакъв спомен, откакто съм прочел толкоз неща други, някак са се размили нещата. Има, стига да желае човек да прочете такива неща, има доста източници, само че се знае, че в Свежен – аз и по други линии съм чувал, че там е имало някаква мома, с която дори той е прекарал там може би един месец, дори повече.
А името й знае ли се?
Името в тая пиеса го има, но сега не мога да Ви кажа тъкмо.
А какъв е Вашият първи спомен, когато за първи път са Ви споделили, че сте родственик на Васил Левски? И на Вашите внуци по кое време им казвате, че са прапраправнучета на Васил Левски?
Как да Ви кажа, моите родители бяха по този начин да се каже скромни хора, в никакъв случай не са парадирали, както и аз не съм парадирал с това, че съм роднина, тъй като такива сме доста тук, в Карлово. Като възпитаник надали ме знаеха, тогава, през тези години някак не беше известно доста да си роднина на Левски. По-късно към този момент братовчедът, когато направи тази среща на родствениците, и почнаха хора да ни канят някой път да кажем някои неща, тогава към този момент фактически взех да си споделям: това фактически да си роднина на Левски е огромна отговорност. Трябва човек да няма действия, от които да се срами, че е уязвил паметта на своя роднина. А към този момент на моите деца по-късно моят братовчед, този, ветеринарният доктор, той прави един филм. Там е и моят наследник, и той взе участие в него. Той пък се оказа, че доста огромна аналогия има неговият облик.
Пламен Чардаклиев, нали?
Да, Пламен. И този, който снимаше кино лентата, там имаше един барелеф на Левски и непрекъснато ту даваше Пламен, ту даваше барелефа на Левски във кино лентата. Той е прожектиран и пред такива научни сесии, доста забавен, за построяването на къщата на Левски, когато се построява, по какъв начин е станало тъкмо. На моите деца – просто съм ги уведомил, да зная това нещо и също по този начин да се стремят да бъдат честни хора, каквито са, доколкото знам, всичките роднини, които познавам, скромни хора, без да парадират. Но когато има някакви мероприятия, постоянно се включват – празнувания на Левски, оказват помощ с това, което могат, с цел да бъде честването по-добро, да мине по-добре и така нататък
Какво желаете да придвижите във времето, нещо значимо, съкровено за Левски? Всички знаем от историята какви компликации е преживявал, какъв брой мъчно и тежко е живял и по какъв начин се е врекъл в свободата на България. Ето, примерно, знаем, че с ария е преодолявал компликациите. Нещо, което е останало, а не знаем за него?
Аз някъде от близо 20 години към този момент вземам участие в един поход – " По стъпките на Васил Левски ", който е туристически поход през Стара планина. Описано е, че той неведнъж, тогава не е имало такива доста връзки, е прекосявал Балкана и в зимни условия, и в летни условия, и във всевъзможни. И сме се стремили да намерим пътеките, по които той се е придвижвал, както е разказано в книгите, и всяка година търсим нови пътища. Даже в този момент се приказва, че може да се направи една пътека, да се маркира такава, то в този момент е съвременно да се вършат, която да се знае, че по нея несъмнено е минавал Левски, когато е отивал от Карлово към Троян, Ловеч и така нататък И в тази връзка всяка година, като се съберем да кажем последния ден от похода – той е към четири дни, постоянно вършим някаква тематична вечер на тематика " Левски “. Водим и възпитаници с нас. Те описват, ние описваме, рецитират. Просто на Балкана, като споделяме, че на това място в действителност може Левски да е спирал да почива, където в този момент се намираме. Ние по този метод желаеме да станем съпричастни на неговите хрумвания, да си ги напомним, тъй като той е бил просто надхвърлил доста времето си - все едно че в този момент ги споделя. За чиста и свята република, за националната воля. Той е бил просто свят човек, който е изоставил всичко плътско, в името на духовността, на концепцията, която е имал за чиста и свята Република. И за освобождението на България.
Изключително сме Ви признателни, господин Чардаклиев, за този роман за Апостола. Много ми се ще да имам вяра, че пътеките на Апостола ще ги следваме освен когато има някакъв празник към него, а ще ги следваме цялостен живот, като хора и като нация. Още един път доста Ви благодаря за този роман.
Аз благодаря и за мен беше чест по този начин да си спомним още веднъж за Левски. И в никакъв случай да не го забравяме, да бъде едно знаме, по което да се движим в вярната посока.
Здравейте, господин Чардаклиев.
Здравейте, добър ден.
Винаги, когато се заприказва за Васил Левски, допускам, че постоянно Ви задават въпроси сътрудници публицисти, хора общественици. Има ли нещо, което към момента не са Ви питали за Апостола?
В общи линии сме разговаряли с ваши сътрудници, също по този начин по време на празнувания съм бил канен пред някакви колективи, да кажем, в някое село, в някой град. Не съм на ходил на доста места, само че общо взето се стремя да дава отговор на всички въпроси, доколкото знам. Но това ми прави усещане, че без значение че толкоз години са минали от гибелта на Левски, хората ги вълнува и все се надяват, че ще се откри още нещо по-автентично.
Какво най-често Ви питат?
Питат за роднини на Левски. Какво вършим да кажем за увековечаване паметта на Левски. И в това отношение мисля, че имаме моралното право като роднини да отговаряме на въпроси на хората, които ги интересува, несъмнено, и да вършим всичко допустимо тези празнувания на Васил Левски да минат на положително равнище и хората да запомнят нещо, по-скоро да си напомнят някои негови мисли, някои негови черти и така нататък
Когато заговорихте в този момент за роднини, бихте ли могъл да ни кажете какъв брой са родствениците на Апостола все още и в кои елементи на България живеят?
Родствениците на Апостола са по линия на сестра му, която е имала, мисля, някъде осем-девет деца, по линия на сестрите и братята на Гина ( б.р.: Гина Караиванова - Кунчева, майка на Васил Иванов Кунчев-Левски), по линия на бащата на Левски. Оказа се, че моята снаха, в действителност на нейния брат жена му, е също родственица на Левски по линия на татко му, брат на Левски. Просто открихме с това, което тя ни изпрати, по родословното дърво и това го предадох аз в къщата-музей " Васил Левски “ да добавят там родословното дърво с някои клонове от рода. А особено в Карлово може би, би трябвало да има не по-малко от стотина такива роднини, тъй като множеството от братята и сестрите на Гина Кунчева са останали в Карлово, основали са фамилии и огромна част от тях живеят или са живели тук, в Карлово.
В други елементи на България имате ли информация дали има наследници на рода?
Доколкото знам, по линия на Яна, сестрата на Левски, има роднини много в София, в Пловдив, в Пазарджик също. В Пазарджик има и по линия на Гина Кунчева също.
А правили ли сте родови срещи, събирали ли сте се на родови срещи наследниците?
Да, да, да, събирали сме се на родова среща. Първата родова среща моят първи братовчед – също се споделяше Васил Чардаклиев, ветеринарен доктор от Пазарджик, който провежда тази среща през 1987 година, в случай че не се неистина, беше на хижа " Добра вода " – има една над Пазарджик в Родопите, в основите на Родопите. Там се събрахме, може би, съгласно мен най-малко 50-60 индивида. И по-късно правихме една среща, обвързвана с една от годишнините на Левски – мисля, че тази, която е лятната, на рождената дата на Левски. Тогава при Паметника на Васил Левски също се събрахме доста хора.
Не знам дали на читателите ни е известно, само че в действителност Музеят на Васил Левски в Карлово е на процедура родовата Ви къща, Чардаклиевата къща, нали?
Да, да. Тази моя прабаба Дона, тя е била съседка на Гина Кунчева там, на Левски в действителност, където се е родил Левски. Живеели са в съседство, да. И в действителност дори са имали два парцела. Единият – по линия на бащата, на дядо ми, другото – по линия на майката, и в действителност още преди да се построи къщата на Левски, дядо ми, който е бил фелдшер, първи братовчед на Левски, приключил първото Фелдшерско учебно заведение 1880 година, и е бил в Русе, в държавната болница в Русе, взел участие е във войните, откакто се връща в Карлово, той си стяга тая къща, която е останала от родителите му, и там живее. А другият имот, който е бил - от другата страна в действителност се пада, източно от сегашната къща на Левски, той влиза към този момент в двора. По-нататък ние, родствениците, го даряваме за парцела там, да бъде по-голяма територията на къщата на Левски. Да, има история там.
Известно ни е, че във Вашия жанр има традиция всеки първороден наследник да носи името Васил, както и вие сте Васил.
Да.
Има ли нещо друго, което Вашият жанр, Вашата фамилия пази като традиция, нещо съкровено, което се предава от потомство на потомство, което е останало от Апостола на свободата и го пазите за себе си, не е влезнало към момента в музеите?
Имаме една такава картина, много огромна – " Залавянето на Левски " там на Къкринското ханче, когато прескача оплитам и се закача там връвта на навущата. Тя е от незнаен художник. На времето сме я носили, припомням си, като възпитаник, когато имаше празнувания, в учебно заведение съм я носил. Сега тя е у дома. Имам такива картички, доста остарели, които са били издадени за Васил Левски като въстаник в легията в Белград. И дружно с Христо Иванов Големия и неговия брат също - една фотография. Но тези фотоси са доста остарели, може би са на по стотина години. Това вардя. Повече пазеше братовчед ми, само че откакто умря, просто архивът – не знам, не съумях да се добера до него, да запазим някои други работи.
От Васил Левски може би най-най-личното нещо, което е останало за поколенията, това са неговите коси. Знаем една забавна история – че въз основа на ДНК експертиза се потвърждава родството с Левски и е имало искания на разнообразни хора да са негови наследници. Какво бихте разказал за тази история?
Да. Някъде към 1995 година мисля, че беше, до към 2000 и по-късно да кажем, до към 2010 година имаше настоящ Комитет на родствениците на Васил Левски, който в началото тогава се оглави от господин Икономов, който беше подобен роднина от рода на Яна. След това той умря, известно време беше моят братовчед Васил Чардаклиев, след това други момчета и така нататък от рода също на Левски. Но в последно време просто той не е към този момент настоящ. През този интервал, тогава фактически се направи лист на всичките роднини, с цел да се добави родословното дърво, помогнахме на Къщата-музей " Васил Левски ". Всички сведения, които имахме, ги предадохме там, с цел да се оформи родословното дърво. И в действителност имаше хора, които имаха срещи с комитета – аз бях в управлението на този Комитет на родствениците, които идваха на някои сбирки, нормално на годишнина, и претендираха, че са чули, че техният жанр са роднини на Левски и биха желали да бъдат записани като такива.
Доказа ли се?
Точно тогава имаше в този комитет един подобен академик, откривател в София, не знам тъкмо в кой институт, който се занимаваше с ДНК експертизи, и по косите на Левски и взимане на проби от съответните хора се доказваше дали те са роднини, или не са на Васил Левски.
Има ли потвърдено самозванци и такива, които се оказаха родственици на Левски?
Да, да. Някои от тях се оказаха родственици, други не се оказаха. Но не бих споделил, че бяха самозванци. По-скоро те са дочули от родственици, от съграждани, че техният жанр е обвързван по някаква линия, само че може би не е била директна, задоволително директна линията. Или е било по майчина, или нещо друго. Не бих споделил, че е имало такива, които да са упорствали. Те просто желаеха да схванат и откакто схванат, че не са, просто са се оттегляли хората.
А какви мемоари, какви митове за Апостола на свободата пазите във семейството във връзка със залавянето му? Защото има разнообразни тези по какъв начин тъкмо е бил хванат. Какво пази родът на Левски за неговото залавяне?
Аз може би съм изчел всичките, да не кажа всичките книги, само че много, най-малко десетина книги, свързани със залавянето на Левски. Даже имах един доста забавен случай с медиум, когато бях ръководител на Комитета " Левски ". Има в доста градове в България такива локални комитети " Левски ", значи е било към 2000 година или там 2000 и някоя, и пристигнаха – това бяха безусловно непознати за мен хора, мисля, че от Пловдив пристигнаха. И споделят " Яви се Левски тук и той желае ти, като негов роднина, да направиш всичко допустимо, до момента в който си на този пост, да се намерят костите на Левски ". И направиха някакъв сеанс подобен, спиритичен, в който разговаряхме с Левски, и той просто сподели, че неговите кости към момента се намират, могат да бъдат открити и да създадем всичко допустимо. По тази линия, за жалост, не съумях нищо да реализира.
На този сеанс стана ли ясно къде са тъкмо костите на Васил Левски?
Не, не, не споделиха къде са. Просто че би трябвало да ги търсим и да ги намерим.
Значи към момента не са унищожени. Една от версиите за неговите кости е, че са унищожени при разкопки.
Разкопки, да, да. Но най-малко тогава по този начин споделиха и по-късно споделих и с проф. Дойнов (б.р.: проф. Дойно Дойнов, ръководител на Общобългарския комитет " Васил Левски " ), а той ми сподели: " Виж в този момент, това са доста персонални неща – вика. – Ти преценявай какво е правиш ". Заинтересувах се по този начин, влязох по дирите на някои хора, само че в последна сметка аз съм бил там една, две, три години някъде ръководител, по-късно след мен – различен, на локалния комитет, и не можахме да стигнем до някаква истина, да бъдат открити.
Но другояче, във връзка със залавянето, е просто това, което съм чел от историци, от музейни служащи. Много, най-различни версии има. Дали е предаден, дали просто неприятно съвпадане на нещата се е случило. Имам доста литература изписана по това нещо. И то задълбочено проучване.
По принцип доста се спекулира с персоналния живот на Васил Левски. Какво пази фамилията му? Имал ли е обичана Васил Левски, или обичаната му е била България и концепцията за свободата й?
Аз съм чел доста. Има от Димитър Кацев-Бурски, който е от село Кочмаларе, Отец Паисиево, откъдето е родом бащата на Левски. Той е написал една пиеса такава – " Васил Левски избраник ", където в село Свежен, остарялото име Арчар, турско, той е бил там и са го сгодили за някаква госпожица. И дълго време тя по-късно дори мисля, че не се е оженила или доста по-късно се е оженила, само че той просто й споделил, че неговата задача е да подвига духа на българите и той обикаля и не може да остане. Но тази пиеса аз я предадох на гимназията там в Карлово, гимназията е " Васил Левски ", 135 години скоро честваха от основаването на тази гимназия. И в действителност те вършат на 18 февруари вечерта такава възпоменателна вечер, където постоянно има някаква пиеса. Но просто те се побояха от тази пиеса, тъй като, споделят, това е нещо персонално, достоверно и не знаем какви ще бъдат отзивите.
Има доста клюки, сведения, че той не е бил монах, подобен безспорен женомразец, в противен случай. В комитетите е имало и дами и така нататък Даже са го приемали на нощувка, той на практика не е имал, индивидът, дом, той е спал у другари.
Та, не знам, и да съм имал някакъв спомен, откакто съм прочел толкоз неща други, някак са се размили нещата. Има, стига да желае човек да прочете такива неща, има доста източници, само че се знае, че в Свежен – аз и по други линии съм чувал, че там е имало някаква мома, с която дори той е прекарал там може би един месец, дори повече.
А името й знае ли се?
Името в тая пиеса го има, но сега не мога да Ви кажа тъкмо.
А какъв е Вашият първи спомен, когато за първи път са Ви споделили, че сте родственик на Васил Левски? И на Вашите внуци по кое време им казвате, че са прапраправнучета на Васил Левски?
Как да Ви кажа, моите родители бяха по този начин да се каже скромни хора, в никакъв случай не са парадирали, както и аз не съм парадирал с това, че съм роднина, тъй като такива сме доста тук, в Карлово. Като възпитаник надали ме знаеха, тогава, през тези години някак не беше известно доста да си роднина на Левски. По-късно към този момент братовчедът, когато направи тази среща на родствениците, и почнаха хора да ни канят някой път да кажем някои неща, тогава към този момент фактически взех да си споделям: това фактически да си роднина на Левски е огромна отговорност. Трябва човек да няма действия, от които да се срами, че е уязвил паметта на своя роднина. А към този момент на моите деца по-късно моят братовчед, този, ветеринарният доктор, той прави един филм. Там е и моят наследник, и той взе участие в него. Той пък се оказа, че доста огромна аналогия има неговият облик.
Пламен Чардаклиев, нали?
Да, Пламен. И този, който снимаше кино лентата, там имаше един барелеф на Левски и непрекъснато ту даваше Пламен, ту даваше барелефа на Левски във кино лентата. Той е прожектиран и пред такива научни сесии, доста забавен, за построяването на къщата на Левски, когато се построява, по какъв начин е станало тъкмо. На моите деца – просто съм ги уведомил, да зная това нещо и също по този начин да се стремят да бъдат честни хора, каквито са, доколкото знам, всичките роднини, които познавам, скромни хора, без да парадират. Но когато има някакви мероприятия, постоянно се включват – празнувания на Левски, оказват помощ с това, което могат, с цел да бъде честването по-добро, да мине по-добре и така нататък
Какво желаете да придвижите във времето, нещо значимо, съкровено за Левски? Всички знаем от историята какви компликации е преживявал, какъв брой мъчно и тежко е живял и по какъв начин се е врекъл в свободата на България. Ето, примерно, знаем, че с ария е преодолявал компликациите. Нещо, което е останало, а не знаем за него?
Аз някъде от близо 20 години към този момент вземам участие в един поход – " По стъпките на Васил Левски ", който е туристически поход през Стара планина. Описано е, че той неведнъж, тогава не е имало такива доста връзки, е прекосявал Балкана и в зимни условия, и в летни условия, и във всевъзможни. И сме се стремили да намерим пътеките, по които той се е придвижвал, както е разказано в книгите, и всяка година търсим нови пътища. Даже в този момент се приказва, че може да се направи една пътека, да се маркира такава, то в този момент е съвременно да се вършат, която да се знае, че по нея несъмнено е минавал Левски, когато е отивал от Карлово към Троян, Ловеч и така нататък И в тази връзка всяка година, като се съберем да кажем последния ден от похода – той е към четири дни, постоянно вършим някаква тематична вечер на тематика " Левски “. Водим и възпитаници с нас. Те описват, ние описваме, рецитират. Просто на Балкана, като споделяме, че на това място в действителност може Левски да е спирал да почива, където в този момент се намираме. Ние по този метод желаеме да станем съпричастни на неговите хрумвания, да си ги напомним, тъй като той е бил просто надхвърлил доста времето си - все едно че в този момент ги споделя. За чиста и свята република, за националната воля. Той е бил просто свят човек, който е изоставил всичко плътско, в името на духовността, на концепцията, която е имал за чиста и свята Република. И за освобождението на България.
Изключително сме Ви признателни, господин Чардаклиев, за този роман за Апостола. Много ми се ще да имам вяра, че пътеките на Апостола ще ги следваме освен когато има някакъв празник към него, а ще ги следваме цялостен живот, като хора и като нация. Още един път доста Ви благодаря за този роман.
Аз благодаря и за мен беше чест по този начин да си спомним още веднъж за Левски. И в никакъв случай да не го забравяме, да бъде едно знаме, по което да се движим в вярната посока.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ